Мразя мига, когато нощта бавно се спусна
А Светлината бавно, душата ти напусна
И в този черен кът остана само
Съня как полагам глава на твойто рамо

Вместо сърце от страст в тебе да гори
Кубче лед безмилостно блести
Студено и сериозно е твоето лице
Отблсъна ме, а подадох ти ръце

Там където цъфтеше нашата любов преди
Има само лед и болезнени следи
Опитах да целуна, а ти ме блъсна пак
Кога свърши всичко между нас?

Кога стана безчувствена, ледена кралица
Жестока, безмилостна царица
Кога нашата любов в айсберг я превърна?
Как изведнъж омразата душата ти обгърна?

Мога ли за секунда да спра твоите сълзи?
Макар да си от лед, оствят кървави следи
Мога ли каквато беше да те върна пак за миг?
Не си отивай! Моля те не чуваш ли моя вик?

отново красотата, която твори душата ти е налице:)